Предишна Следваща

Интервю с председателя на фестивалното жури

18/01/2017 г.

ПРЕПОДАВАТЕЛ ОТ ДЕПАРТАМЕНТ „МУЗИКА“ В НБУ БЕ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО НА МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ „ПИРИН ФОЛК“
ИНТЕРВЮ С ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ

Тазгодишното издание на Международен фолклорен фестивал „Пирин фолк“ пожъна огромен успех, като обедини хора от различни поколения, но с общи интереси – професионални и лични – в полето на народната музика. Летният театър на град Сандански едва успя да събере желаещите да се насладят на симфонията от звук, светлина, история и фолклор, умело съчетани в представянията на изпълнителите от няколко държави. Поради недостиг на седящи места, някои от присъстващите останаха прави по време на концерта, но завладени от музикална еуфория, сякаш не забелязаха това неудобство. Изпълнените със съдържание и смисъл творби предизвикваха бурни възгласи и прилив на емоции у публиката, която до края на конкурсната програма бе раздвоена при избора си на фаворит на вечерта. Прецедент в историята на фестивала е съвпадането на гледните точки на трите оценяващи страни в конкурса – публиката, която присъстваше в Летния театър, зрителите пред телевизионните екрани и професионалното жури – които отличиха една и съща песен и единодушно я поставиха на първо място.

 Обективното и компетентно оценяване на участниците бе поверено на многочленно жури,  чийто председател бе доц. д-р Георги Петков - преподавател в департамент „Музика“ на НБУ. Богатият му опит като утвърден диригент и композитор на международната сцена с над 800 концерта у нас и в чужбина, както и композиторското му творчество, включващо над 250 заглавия, го превръщат в желана личност за всяко значимо събитие от света на музиката. Присъствието му в такава среда не изненадва никого, тъй като работата с международен "привкус" не му е чужда, а професионалната му биография изобилства от трудове в съавторство със световноизвестни музиканти – Адриано Челентано, Боби Макферин, Енрике Моренте, Чифтейнс, Михаил Алперин и Московско арт-трио, Хуун-Хуур-Ту от Република Тува, Окай Темиз, Бурхан Окал. Успехите му носят чувство за професионализъм и стабилност, до които начинаещите музиканти копнеят да се докоснат. От своя страна той по всякакъв начин се опитва да им преподава по време на академичните и извънаудиторните си занимания устойчиви механизми за усъвършенстване и развиване на заложбите, чрез които да постигнат желаната увереност и да „овладеят“ таланта си.

 За способността да носиш отговорност за действията си, за любовта към музиката и всички нейни проявления, за ролята на университета в процеса на изграждане на личности и за мисията на департамент „Музика“ на НБУ, разказва доц. д-р Петков:

 Преди броени дни се върнахте от „Пирин фолк“ 2016 г. С какви впечатления дойдохте в София след престоя си в гр. Сандански?
 

XXIV издание на Международен балкански фестивал „Пирин фолк“ премина при много добра организация и с успех. Най-същественото предизвикателство както за мен и журито, така и за всички участници, беше новата цялостна организация на събитието в лицето на „Ди Ен Кей Медия Груп” ООД , които са поканени от Община Сандански за организатори на фестивала тази и през следващите няколко години. Тук е мястото да благодаря за отличната организация, с която се справиха хората от екипа на Ненчо и Виктор Касъмови. Всички се чувствахме максимално добре обгрижени с внимание и всичко необходимо по време на фестивала. Такива са отзивите и от участниците, и от  публиката в Летния театър.

Изненадващ ли бе големият интерес към тазгодишното издание на събитието, водещо началото си от 1993 г. и включено в културния календар на Министерството на културата на Република България? Доказателство ли е той за нарастващия „глад за култура“ в обществото?

Считам,че нарасналият интерес към събитието тази година не трябва да се тълкува като изненада. Този интерес е провокиран основно от смяната на организатора на фестивала и очакванията на публиката за някакви промени и новости. Трябва да се има предвид, че това е най-големият и най-широко медийно отразяван български фестивал след несъществуващият вече „Златен Орфей“. Що се отнася до въпроса, свързан с“глад за култура“, в малката ни България има толкова много културни събития от различни жанрове: концерти, театри, кино, фестивали, празници, конкурси и т.н. „Пирин фолк“ със сигурност задоволява отчасти този“глад“. Факт е ,че Летният театър на Сандански беше препълнен и двете вечери. Десетки хора седяха пред входа на театъра без да успеят да влязат поради липса на места.

 Имат ли конкурсните мероприятия възпитателен ефект върху подрастващото поколение и в какво се изразява той?
 

Темата за конкурсите е много сложна и обширна. Тя може да бъде обект на голямо научно изследване. Зависи за какви конкурси става въпрос, с какъв характер, от какви възрастови групи и прочие. Ако ограничим темата до фолклорните конкурси, те наистина възпитават младото поколение в дух на родолюбие и съхранение на традициите. Особено фолклорните конкурси, в които участват подрастващите, имат своето значение за сверка на постигнатото в процеса на обучение и израстване. Друг е въпросът колко много фолклорни конкурси има в България и кои от тях са качествени и престижни.

 Какво, освен отличия, печелят българските таланти при допира си с представители на други държави по време на международни конкурси?
 

Винаги напомням на моите студенти и ученици, че главната цел на обучението и цялостната им подготовка не е печеленето на конкурси, но е много полезно да „сверят часовника си“ с техните колеги и конкуренти в живота. Важно е да се видят постиженията на другите и да се опознават като колеги и взаимно да се поучават от грешки и добри постижения. Що се отнася до контактите с представители на други държави – точно на конкурсите се появяват много бъдещи приятелства и идеи за творческо сътрудничество.

 Ролята Ви на Председател на деветчленно жури, оценяващо участници в международен фестивал, носи след себе си голяма отговорност. Кой и как избра точно Вие да я поемете?
 

Отговорността на Председател на международно жури и то на мащабен фестивал винаги е сериозна, не само по време на самото журиране, но и в  някои детайли от подготовката на конкурса, както и в отзука на събитието след това. Защо точно мен са избрали за Председател, мога само да предполагам, но приех предложението с удоволствие, а то беше направено от новите организатори на конкурса „Ди Ен Кей Медия Груп” ООД . Допускам, че така са решили, защото имам опит  като Председател на други журита, опит в журиране на Пирин фолк от предни години, опит в ръководство на НПО, ръководство на професионални фолклорни ансамбли и предполагам, че заради  някои качества, които са забелязали в мен и считат за полезни.

 Върху какво се фокусирахте  при анализа на изпълненията?
 

Най- правилният отговор в случая е, че следяхме изпълнението на критериите за оценка на изпълнителите и  критериите за оценка на авторските песни, създадени на основата на мелодии и метроритми, типични за Пиринската фолклорна област. Имах отговорната задача да участвам с експертно мнение при утвърждаването на тези критерии. Основната задача е да провокираме авторите да създават добри песни на основата на Македонската традиционна мелодия. Предстои допълнително да се ангажира вниманието на изпълнителите и авторите на песни за следващото  XXV издание на „Пирин фолк 2017“, именно в тази посока.

 „Музикална“ страна ли е България и наблюдавате ли развитие в тази сфера?
 

Безспорно нашата страна е богата на музикални таланти. Базирайки се на опита, който съм натрупал като диригент и автор на десетки международни музикални проекти и моите лични наблюдения, смея да твърдя,че българските музиканти и певци са доста над средното световно ниво по отношение на образование – като музикална култура и нотна грамотност.

 Следват ли висшите учебни заведения политика за насърчаване и поддържане на интереса към музиката?
 

Не бих могъл да се ангажирам с еднозначен отговор за всички висши учебни заведения. За музикалните академии е ясно. Що се отнася до университетите, на мен лично би ми се искало да се направи още нещо в тази посока.

 Как НБУ работи в тази посока и как подкрепя младите таланти?
 

Образователната философия на НБУ дава неповторима творческа среда за развиване на всякакви таланти. Департамент „Музика“ на НБУ е една прекрасна творческа работилница за шлайфане на музикалния талант на студентите, решили да вникнат в тайните на музикалното изкуство. Разполагаме с достатъчно добри ,международно известни и утвърдени на сцената преподаватели по практически музикални изкуства, знаещи и ерудирани музикални теоретици, диригенти, композитори, тонрежисьори и т.н.

Централният фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, както и фондовете „Учебни програми“ към ФБО и БФ  винаги са се отнасяли с разбиране и са подавали ръка за подкрепа на студентите за тяхното практико-сценично усъвършенстване в концертни изяви, участия в конкурси и др. НБУ ми предостави възможността да създам един уникален /оригинален и неподражаем/ общоуниверситетски хор със собствен художествен образ и репертоар, в който участват студенти от различни програми и специализации. Университетски смесен хор „Фолк-джаз формация“ на НБУ се доказа, като един от най-добрите и успешни студентски хорове в България.

 С какво департамент „Музика“ повишава своята популярност сред кандидат-студентите?
 

Най-вече с творческите постижения на обучаващите се в момента студенти,  с тяхната активна концертна дейност и успехите, които постигат в конкурсите. Всички средни и висши училища , в които се изучава народно пеене, знаят за постиженията на студентите по народно пеене от класа на Нелка Петкова в НБУ. В продължение на близо десет години те печeлят призовите места  в национални конкурси и надпявания. Особено съм горд с популярността на Вокално трио „Евридика“, което създадох в НБУ преди 6 години. Нашите студентки по народно пеене Мария Александрова, Радостина Стефанова и Моника Божичкова са донесли на НБУ десетина първи награди, като вокално трио по време на следването си и още толкова индивидуални - предимно първи награди. Като подобни примери биха могли да се изредят и още десетки имена на наши отлични студенти от програма Музика на НБУ.

 Какви възможности осигурява НБУ на своите възпитаници от департамент „Музика“ след завършване на образованието им?
 

НБУ осигурява широкоспектърни познания и умения, които дават възможност за добра ориентация на студентите в съвременния заобикалящ ги свят. Не би било коректно да отговоря на въпроса от името на департамент „Музика“, но от свое име мога да кажа,че аз лично се старая да не прекъсвам контактите си с моите студенти след като те са завършили. Мога да дам няколко примера за това:

Алумните, преминали през обичението си в Университетски смесен хор „Фолк-джаз формация“ на НБУ, много често идват на репетиции и ми помагат в комплектоването на състава за важни концерти.
Мария Александрова и Радостина Стефанова - алумни от класа по народно пеене на НБУ от 3 години - вече пътуват на турнета заедно със световноизвестния хор „Български гласове АНГЕЛИТЕ“, чиито диригент съм от 1999г.
Съдадох и още един нов камерен фолклорен хор от наши бивши и настоящи студенти - „Нови български гласове“ . Това е хорът , който е основна част от Международния музикален проект „Есструна“ заедно със световно утвърдени имена като етно-джаз китариста Антонио Форчеоне, фламенко певеца Арканхел, китариста  Дани де Морон и др. , с които  направихме вече 4 концертни турнета в Испания и го представихме пред българска публика в Зала България на 24.04.2013г. с участието на Теодосий Спасов и в Зала 1 на НДК на 5 кекември 2015г.
 

Обогатява ли преподавателската дейност всички останали Ваши занимания и по какъв начин?
 

По-скоро останалите занимания обогатяват преподавателската ми дейност. Съвременният преподавател задължително трябва да е в течение с практическите процеси на сферата, в която работи и още по-добре, ако самият той участва торчески и на експертно ниво в тях. Връзката на теорията с практиката става все по-задължителна, особено за преподавателите. Студентите са все повече информирани от интернет и електронните медии и изискват от нас да преподаваме адекватно и практически обосновано на интересите им.

Като композитор, диригент и преподавател в департамент „Музика“ на Нов български университет вие сте личност с динамично ежедневие. Как съчетавате ангажиментите си, за да успявате да се включвате в такъв тип събития?
 

Всичко е въпрос на добра организация на времето и хората, с които работи човек. Вярно е, че изпитвам недостиг на лично време за почивка, но не се оплаквам, защото изборът си е лично мой. По-трудното е с хората, които са различни - имат различни приоритети, различно възпитание, а трябва да бъдат обединени в екипна отдаденост и синхрон в музикалното изпълнение, пък и не само в него. Понякога всичко трябва да се прави въпреки обективните обстоятелства, породени от субективни фактори.

Откъде черпите вдъхновение? А как вдъхновявате студентите си?
 

Не знам дали вдъхновявам студентите си. Това само те могат да кажат. Със сигурност мога да твърдя,че те ми действат вдъхновяващо с положителното си отношение към мен и тяхната активност в процеса на обучение и дискусиите, които водим. Аз също научавам от студентите много полезни неща, които ми помагат да се държа адекватно и с разбиране на техните проблеми и стремежи. За мен преподаването и обучението не са само в рамките на някакъв лекционен час: от – до.

 Каква е формулата на успеха и кога един изпълнител може да заслужи Вашата висока оценка?
 

Ако имаше точна формула всички щяхме да я научим и да  успяваме... Формулата е обратното на това, да бъдеш гъвкав и да реагираш бързо и адекватно на предизвикателствата. Все пак си има някои основни изисквания и критерии, на които трябва да отговаря един музикант, когото бих нарекъл успешен. Талант, трудолюбие, естетически критерии, комуникативност и склонност за работа в екип са сред най-ценените от мен качества.

  Интервюто взе: Аксения Янева